Джипита масово изписват антидепресанти без нужда

Д-р Веселин Герев: Джипита масово изписват антидепресанти без нужда, а това води  и до самоубийство! Причината за проблема е, че хората са изцедени от кризата и са  обезверени.

 Д-р Герев. Зачестяват ли случаите във вашата практика на пациенти. Които идват с  неправилно предписани лекарства?

Все повече лекари изписват лекарства, без да са наясно със състоянието на пациентите им. Такъв е примерът с антидепресанти. Те масово се изписват от общопрактикуващи лекари  и невролози, които имат и нямат. Всеки симптом, без да е преценен правилно, се третира като  депресивен и лечението е с антидепресант. В последните седмици в практиката ми идват  пациенти, значително влошени от антидепресантната терапия, предписана им от лекар. Като  цяло симптомите са засилена тревога, страхове, безсъние, силно мигренозно главоболие  със световъртежи, повръщане. Предлаганият им антидепресант засилва тези оплаквания,  при някои дори предизвиква мисли за самоубийство. Наличието на такива пациенти, вместо  да се подобри, значително се влошава, 

Ако имате такива симптоми и приемате антидепресанти, това е сигурно – това не е  вашето лекарство и състоянието ви не е депресия. 

Кога за последно са били такива пациенти при вас?

Днес, от сутринта са настанени трима с грешно поставена диагноза и грешно изписани  лекарства, които вместо да им помагат, навредят.

Имате предвид антидепресантите?

И антидепресантите и всякакви лекарства.

Това влошава ли състоянието на пациента?

Да, чувства се много по-зле, защото състоянието му, след като не е за такива хапчета, се

влошава.

 Тоест пациентът е поставен от специалист диагноза депресия. А в действителност проблемът е  друг?

Да, точно така.

И какъв се появява проблемът?

Много е сложно да се обясни. Оказва се, че проблемът не е функционален, а  органичен.

А защо се прави такава грешка?

Проблемът е в медицинската диагностика, защото симптомите се възпроизвеждат и има  особености, които на практика не се отчитат и това е масова практика. Според колегите ми  ИМА БУМ НА ПСИХИЧНИТЕ РАЗСТРОИСТВА. Аз не смятам, че е така. Приемам увеличаването на случаите на психични проблеми просто  като грешна диагностика.

Не отчитате, че има бум на психичните заболявания, така ли?

Може да се каже, че има такова повишаване, но по отношение на стреса, докато бум на  шизофрения и биполярни разстройства не виждам. Едно колега направо ме зарадва с  изказването си в интервю, че ако на бойните пътища, от които се забиват самоубийците, се поставят  решетки, хората няма да се самоубият. Пълни идиотствани!

Защо така ги определят?

Защото не се търси причината за проблема, че хората са изтласкани от кризата и вече са  обезверени, ами дайте да се направи като в лудницата – решетки. Просто примитивизъм  отвсякъде. Пълна некомпетентност, като се започне от управлението на държавата и се  стигне до елементарните медицински услуги.

 А фармацевтичната индустрия?

Там се измислят всички възможни глупости, за да може да се наложи някаква химична формула  във вид на нова таблетка, за да може вече произведеното лекарство да се продаде. Това е  конспирацията в фармацевтичната индустрия – тя се държи навсякъде от евреите. Най- мощните Търговци СА Евреи в тоя Сектор. Печелят много повече, отколкото печелят от  дрогата и оръжието. И с голямо манипулация се действа тук.

 В какво се състои тази манипулация?

Ситуацията е безупречно резюмирана от датчанина Микел Борх-Якобсен, специалист по история на психиатрията, който прави документален филм, озаглавен “Болести за продан”. В него той за пръв път открито заявява, че преди се създаваха лекарства, за да се лекуват болести, а сега се създават болести, за да се продават лекарствата. И тези заболявания, които не отговарят на нито едно патентовано лекарство, просто изчезват от радара. По думите му ново заболяване се пуска както се пуска нова марка дънки.

Дайте пример за някое от тези заболявания. тип “нова мерне дънни”.

Например, през 2007 г. гигантът “Пфайзер” “създаде” фибромиалгията и лекарството Lyrica, насочено към зрели жени с доста смътни симптоми – обща отпадналост, болки в мускулите. Лекарството донесе приходи от 1,8 млрд. долара само през 2007 г., въпреки вероятната си безполезност и страничните си ефекти – безсъние и напълняване.

Фибромиалгията заболяване ли е в крайна сметка, или е измислено от фармацевтичната

компания?

Никой не може да каже. фибромиалгията – това са болки и стягания по мускулите. Всеки човек има крампи. Но истинският проблем е в това, че днес медицината работи на парче, тоест тя лекува състоянието, а не човека, което е глобален проблем. И колкото повече състояния има, толкова повече са и хапчетата, защото нещата не се разглеждат взаимосвързано.

Например, бие ти сърцето – ето ти лекарство за сърцебиенето, качва ти се кръвното – ето ти лекарство за кръвното, боли те главата – ето ти за главоболието, имаш световъртеж – ето за световъртежа и накрая се оказваш с двадесет хапчета, които на практика си взаимодействат, правят ти главата “компот” и хем ги пиеш, хем не се чувстваш добре. В МЕДИЦИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ УЧИ… ВИСША МАТЕМАТИКА…

 А какъв трябва да бъде принципът на лечение?

Принципът в медицината е, че трябва да се лекува човекът, а не неговото състояние. Това означава, че нещата трябва да се разглеждат в причинно-следствена връзка, а не като папагал: научил си нещо, повтаряш го и всяко състояние го натаманяваш към хапчето. Тоест, като лекар и специалист трябва да прецениш състоянието на болния и да избереш хапче, а не да натаманяваш лекарството към самото състояние. Ето това е глобалният проблем на медицината и аз винаги съм бил против това. Дори съм на мнение, че в медицината трябва да се учи висша математика, защото тя разглежда причинно-следствените връзки. Без това качество не може добре да се диагностицира и лекува. Елементарно е, но за съжаление сме подложени на този конспиративен начин от страна на индустрията. 

Кои други заболявания са мишена на тази индустрия?

Друга предпочитана мишена са всички видове психични състояния. През 2009 г. изследователят от Северозападния университет в Чикаго Кристофър Лейн публикува свой труд със заглавие: “Как психиатрията И фармацевтичната индустрия медикализираха нашите емоции”. Под общия знаменател на “депресията” бяха създадени антидепресанти, лекуващи любовната мъка, скръбта, умората или търсенето на отговор за смисъла на живота. Срамежливостта, страхът от говорене пред публика, всички признаци на стеснение вече попадат в категорията “синдром на социалната тревожност” и носят милиони в сметките на създателите си. “Сезонно афективно разстройство” (лошото настроение, когато дните стават по-къси), “периодично-експлозивно разстройство” (гневът зад волана), “пременструално дисфорично разстройство” (лошо настроение преди месечния цикъл), всички те работят за фармацевтичната индустрия през 2010 г. Но това, че имаш един или два симптома, не означава, че имаш здравословен проблем. С други думи, не всеки, който халюцинира, е луд и не всеки луд халюцинира. На човек, например, може да му се причуе, че му звъни телефонът, а той да не е звънял. Естествено, той проверява телефона си. Може ли да твърдим, че след като има халюцинации, значи е луд?

Или за човек, който се връща, за да провери дали си е заключил колата, да кажем: “Аха, той има амнезия!”. А той може да е просто разсеян или да не е забелязал дали е натиснал копчето…

Давам ви тези прости примери, за да разберете В КАКЪВ идиотизъм ни ВКАРВАТ, без да искаме. В повечето случаи, когато се ходи при психиатри, близките обикновено казват: “Той има халюцинации.” И лекарите веднага се хващат за това и заключават, че горкият човечец страда от халюцинации. Ако на вас ви се случи такова нещо и ви натъпчат с лекарства, хич няма да ви е приятно! Да не говорим за етикета, който остава за цял живот. А всъщност човекът може да се лекува с някакво елементарно успокоително вкъщи, защото първопричината за тези състояния в повечето случаи е нервното напрежение и стресът, а не толкова депресия и лудост.

 Как може да се определи. че това е просто нервно напрежение или стрес?

Много е тънка тази материя – тя е като черна кутия. Всичко зависи от опита на лекаря, защото той не разполага с кой знае какви възможности за изследвания, за да постави диагнозата. И колкото човек е по-бетониран в някоя област, толкова по-голяма е възможността да се натъкмява състоянието към нея. Например, лекарите, които работят в отделение, казват веднага – ти си за болница, защото търсят голям проблем, а не малък. И ето фармацевтичната индустрия, създавайки лекарства, зомбира по-някакъв начин колегите, а те зомбират пациентите.

 А какъв е проблемът с генеричните лекарства? Защо големите фирми не позволяват дадено лекарство да стане генерично и бързат да произведат ново?

Оригиналните лекарства са подчинени на т.нар. десетгодишен мораториум. Когато се синтезира някаква нова молекула, след като тя се патентова, десет години никой няма право да я произвежда, освен изследователския център към фирмата, който я е разработил. След това тя минава четири или пет фази на проучване, преди да се внедри в клиниката. Като оригинална молекула никой няма право десет години от момента на появата й на пазара да я произвежда, но ПОВЕЧЕТО ФИРМИ СЕ ИЗТАРИКАТЯВАТ- регистрират си дъщерни компании, които са генерични и като изтече деветата година, дъщерната компания купува молекулата от фирмата майка и фактически “обира опашката на продажбите” -така се казва.

Не допускат лекарството да стане генерично. тъй като цената му пада?

Фирмата не допуска да стане генерично за други компании, самата тя си го произвежда чрез опашката на продажбите.

А правили ли сте сравнение между лечебните качества на оригинала и генеричното лекарство?

Голяма част от лекарите избягват да предписват генерични лекарства. 

Да, в началото всички генерици действат добре. В смисъл, Че ги правят с достатъчно количество на субстанцията и достатъчно добри качества. Но след като станат масови (защото са с много по-ниска цена от оригиналния продукт), тогава се влошава и качеството им.

Защо?

Защото започват да се произвеждат с наполовина и по-малко активна субстанция. Има случаи, когато човек се лекува с генеричен продукт, пие го, но състоянието му се влошава. Минава на оригиналния продукт и за два дни се оправя.

Причината в занижения контрол ли е?

Точно така. А има и друг проблем. Много медикаменти се представят като нови, но в действителност са копия на предишните, наричат ги “аз също” (me too).

Защо фармацевтичните компании не продължават да произвеждат оригинала, ако той е добър, а трябва да го представят като нов медикамент?

Много просто, за да избегнат “генеризирането”. Когато лекарството стане генерично, то попада в публичната сфера и може да се произвежда от други лаборатории, които продават на 20% по-ниска цена продукт, който не им е струвал нищо. За да не попадне в публичната сфера, производителят му дава ново име, като същевременно незначително го променя.

Например, добавя някакъв витамин, за да не е точно същото лекарство. За клинични опити е пресилено да се говори. Лабораториите не играят роля, освен в случаи на тежки патологии или за сравняване на нов продукт с друг, съществуващ отпреди и за да се докаже някакво превъзходство. Лабораторията го сравнява с плацебо, т.е. с чаша вода. Освен това, получаването на разрешение за пускане на пазара на “me too” е много лесно.

Защо тогава въобще са решили да въведат тази сложна система за получаване на разрешение за производството на ново лекарство?

Заради скандала от началото на 60-те години с успокоителното Thalidomide, предписвано на бременни жени, се създава сегашната система на разрешителни за пускане на пазара.

Реакциите, предизвикани от РАЖДАНЕТО НА 12 ХИЛ. БЕБЕТА С МАЛФОРМАЦИИ, накараха лабораториите да увеличат клиничните опити преди пускането на лекарството в търговската мрежа. Но този кордон за сигурност се пропука. Самите лаборатории трябва да доказват ефективността (спрямо рисковете) на новите си лекарства и много фирми не се колебаят да скриват негативните клинични опити. След като веднъж бъде пуснат на пазара, макар и опасен, новият медикамент може да остане в обращение с години.

Защо е толкова трудно да се спре опасен медикамент?

Защото много по-лесно се получава разрешение за пускане на пазара, отколкото анулирането му.

Какви са последствията за фирмата след този голям скандал през 60-те заради успокоителното талидомид. предписвано на бременни жени и раждането на 12 000 бебета с малфррмацуи?

Всички тези случаи са завършвали с досъдебни споразумения, тоест компанията, за да не спре производството на лекарството, е била склонна да дава по 1 млн. долара на всеки пострадал като обезщетение, като досъдебно споразумение, за да не се отива на съд. Та такива са нещата и с антидепресанта прозак през 70-години.

А сега има ли такива случаи?

Не мога да кажа, но има много лекарства, които спират, след това ги сменят имената,  след което отново се появяват. Има такива …  Хубавото е, че днес няма лекарства, към които да има привикване – от 70 години не се  правят такива. Въпросът е дали е правилно избрано даденото лекарство или не.

 СПЕЦИАЛИЗИРАН ИНФОРМАЦИОНЕН БЮЛЕТИН НА АГЕНЦИЯ “КРОСС”, стр.35  https://professionals.cibank.bg/media/pressclipping/r5kJ8mCxVl.pdf

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.